Човекът
Занаят, който се предава на ръка.
Николай Асенов, Видин.
Роден е във Видин през 1956 година. На десет вече стои до дядо си в работилницата.
Първо гледа. После подава. После му дават чука. Така се е учел занаятът тогава: без курс, без диплома, с ръцете и с много сгрешени парчета метал.
Дядо му е правил същото. Не се е записвало никъде, не е имало каталог и реклама. Идвал е човек, казвал е какво му трябва, и това се е правило. Днес внукът прави точно това, само че вече 60 години.
През ръцете му са минали барбекюта, скари, сачове, огнища, печки, пушилни, ножове, камински прибори, маси и шкафове от неръждаема стомана, огради, конструкции. Ако някой е дошъл и е казал „можеш ли да ми направиш“, отговорът почти винаги е бил „мога“.
Днес е на 70 и още стои в работилницата. Не прави серии. Прави по едно нещо, за един човек.
Във Видин не му викат по име. Викат му Шани.
Защо ръчно, като има готово в магазина.
Готовото е направено за някого изобщо. Вашият двор, вашата тераса и вашата компания не са изобщо. Дълбочината на коритото, височината на решетката, дали да има комин, дали да се мести: това са неща, които се решават за вас, а не за средния човек.
И второто: тънкият метал се изкорубва. Ръчно направеното изделие тежи повече, защото металът в него е повече. Затова изкарва десетилетия, а не два сезона.